Мист и Роро

Вчера разглеждах намаленията в GOG и най-после си взех Myst III: Exile. Това е компютърна игра от 2001 година, от типа, които известно време в България може би погрешно се наричаха „куестове“. В действителност е Adventure, Puzzle и FPP (First Person Perspective), или – First Person Perspective Adventure Puzzler. За нея няма да говоря, защото вместо това покрай мистовете винаги се сещам за Роро и култовото му предаване от края на 90-те и началото на 2000-те. „Мист“:

И защото този път нещо ме накара да погледна какво е останало след Роро, който, както вероятно сте чули, или ако дори не сте чували за него, почина от белодробна недостатъчност в началото на 2017 година.

Каква е историята на комбинацията „Мист“ и Роро

През 90-те имаше една музикална кабелна телевизия, също култова – точно такава си беше, – която се казваше ММ. В пристъп на гениалност на 22-годишния Радослав Кавалджиев, по това време водещ и музикален редактор в телевизията (пример за рок-н-рол, хипи, пънк, MTV, инфлуенсър кариера), хрумва да съчетае телевизионния формат с гейминга. Някой някъде си в едни коментари го наричаше телевизионен стрийминг от времето, по което широколентовата връзка струваше майка си и баща си, а Dial-up модемите ти разказваха играта на телефонната сметка. С други думи, преди времето на Twitch Роро, в България, умело се възползва от наличните технологии и геймингът става достъпен директно на телевизорите на воинството от множащи се компютърни нърдове у нас.

„Мист“ излъчваше геймплей с още една подробност. Зрителите можеха да се обаждат и да мислят върху загадките заедно с Роро, да му казват къде да щракне, какво да направи, кое да прочете (и преведе от английски в ефир). В смътните ми спомени телефонът или беше, или не беше импулсен. Ако е бил – найс. Въпросът е, че това предаване започваше късно вечерта и продължаваше цяла нощ (в началото на уикенда) и че направо те залепяше с красивите графики и странната харизма на водещия. Взимахме си трева от Попа (затова казвам, че спомените ми са смътни) и го гледахме по кварталната кабеларка. Така и не се обадих, чувствах се прекалено тъп и не исках да се излагам, но всяка нощ зрителите постигаха напредък, забавляваха се, защото Роро се забавляваше и водеше предаването с нещо, което всички чувствахме в тези години – усещането, че бъдещето е невероятно кул и в него не те грози нищо лошо, че е пълно с неизследвани територии.

След три години „Мист“ е спряно по една или друга причина. Възобновено е закратко в Балкан Българска Телевизия и отново е спряно. По това време вече трябва да съм се бил опаричил и да съм имал някакъв убит персонален компютър, много вероятно съм работел нещо досадно и съм си имал чисто нови проблеми за възрастни, защото последните издихания на предаването от началото на 2000-те така и не ми се отразиха.

Работата обаче е, че Роро не се е отказал

И от началото до средата на 2010-те работи като дявол, за да възроди „Мист“ под формата на NEXTTV, проект с размах, който само с името си показва, че много добре му е било ясно какви размествания ще настъпят в традиционните медийни формати.

NEXTTV също не ме грабна – вече окончателно бях извън възрастовата група, а като геймър все още предпочитам да се самолоботомирам, като играя на игри по десетина часа, а не като гледам как някой друг го прави.

След това NEXТTV изчезна от полезрението ми. След това разбрах, че Роро е починал по възможно най-неприятния и незаслужен начин. След това си купих Myst III: Exile на разпродажба, защото още от 2000-те ми се искаше да имам тази игра и да я изиграя. И реших да погледна какво е останало от визията на този човек.

Е, по-добре не тръгвайте по моите стъпки, не открих нищо чак толкова радващо окото.

Мисля, че има общо с реалността

Че един визионер, който, дори и с наивна вяра и ентусаизъм, организира и вдъхновява група хора и ги кара да повярват на свой ред. Когато този човек изчезва, изчезва и огънят, около който си разказваме истории. Все някой ден някой се сеща да разчисти останките от партито и теренът отново е чист – това му е хубавото. Просто не ми дава сърце да развивам теории, че не е имало кой да поеме факлата – нещата невинаги работят по този начин.

Гледайте по-долу интервюто с този човек. Веднага се вижда какво отношение внушаваше. И любимата ми част е молбата му към зрителите да му изпратят видеозаписи не само от предаванията на „Мист“, но и от други предавания на ММ, в които буквално се е писала историята на българската музикална сцена от 90-те, защото при смяната на собствениците на телевизията тези записи са оставени да гният някъде из София под ключ, изгубени завинаги.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.