Един милион години ваканция – разказ (Литературен клуб, 4 май 2021)

„Един милион години ваканция“, разказ от Петър Тушков

Петър Тушков

Един милион години ваканция

разказ

Животните излизаха едно по едно през обраслия портал на училището и нищо не можеше да ги спре. Движеха се в редица. Пръв беше носорогът, следваха го двете африкански степни слончета. Тримата преминаха в галоп, компактна група решени на всичко бегълци, символ на единомислието.

Из избуялата трева зад тях се мяркаха бързите сенки на рис, няколко чифта заешки уши, а една сърна бе спряла на напуканата алея до пропускателния пункт на пазача и с изпружен преден крак разрошваше забързано с нос опашката си. После сянката на риса или пък собствената ѝ сянка на топлия асфалт под нея я накараха да подскочи и да се затича след водачите на преселението…

[ . . . ]

Прочетете целия разказ в списание „Литературен клуб“: Един милион години ваканция [публикация, 4 май 2021]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.