Преди повече от месец се нуждаех от малко проясняване и пръстите ми сами започнаха да превеждат на английски разказа „Чорба от греховете на отец Никодим“ от Елин Пелин. Както знаете, той е част от незавършения цикъл „Под манастирската лоза“ (изд. „Хемусъ“, 1936), писан между 1908 и 1934 г. от Елин Пелин.
Лошото е, че такива непланирани събития често завършвам с начало без край, и за малко така да се получи, както свидетелства този пост отпреди повече от месец:
За щастие обаче разказът няма и пет машинописни страници, така че си оставих бележка наум да се върна към английския му превод. Вчера завърших останалите 3-4 страници и вече е наличен за свободно четене под Криейтив Комънс лиценза (Признание-Некомерсиално-Без производни, или CC BY-NC-ND 4.0) на страниците ми в Patreon и Buy me coffee.
Read Soup from the Sins of Father Nicodemus, a short story by Elin Pelin:
https://www.patreon.com/posts/soup-from-sins-156949935
https://buymeacoffee.com/petertoushkov/soup-sins-father-nicodemus-elin-pelin-short-story
За бурите от фейсбукски мащаб
Превеждането на български класици, особено тези в обществено достояние и с определен приповдигнат национален статус, е плашеща задача поради ред причини. За предпочитане е да не се предприема лекомислено, ако преводачът държи на реномето си, защото аварии се случват – изпада се в състояние на отбрана срещу нападки от критици, колеги и читатели; води до крайния резултат, че чуждезичната версия на произведението рано или късно ще попадне пред погледите на носителите по рождение на съответния чужд език и в реална степен ще остави впечатление у тях. Една машинописна грешка, едно разсейване или една небрежност са достатъчни за избухването на конфликт от фейсбукски мащаб, какво остава за неправилна самооценка на възможностите. Но си мисля, че е приключение за ума на преводача и читателя – дори българския. И във всеки един случай възкресява произведение и автор за нов живот, спуска ги в модерността през и пред свежия поглед на новите поколения, чиято работа, иска ни се или не, е да надграждат наученото от миналото, на свой ред да създават нови истории за поколенията след тях.
По отношение на последното – съзнателно лицензирах превода на разказа под точно този вариант на Криейтив Комънс – забраняващ производни произведения и комерсиална употреба. „Под манастирската лоза“ е незавършен цикъл, съставен от въведение и 10 разказа. Но неговата „незавършеност“, която по един намигващ, отецсисоевски начин е и подкана, не ми позволява просто да хвърля превода на една десета от цикъла в морето на интернет, лицензирайки го под някой от другите варианти на Криейтив Комънс, позволяващи производно рафиниране и дори комерсиална употреба от всеки, преизпълнен с желанието да се заеме. Сам за себе си имам задължението да завърша моята преводна интерпретация на цикъла в цялост и едва след като съм сигурен, че разказите, вече на английски, отразяват оставеното ни от Елин Пелин, второто ми задължение ще бъде да ги релицензирам в максимално свободния вариант на лизценза, което ще предаде нататък „Под манастирската лоза“ в завършена форма, носеща характеристиките и взаимодействията на споменатата по-горе „незавършеност“.
Времето е в нас и ние сме във времето
Имам ли времето, да не говорим за правото да завърша десет пъти по-големия превод, с който неизбежно се ангажирах? Да, ако спазя самоналоженото правило, което се опитвам да не заобикалям, а именно да освобождавам под Криейтив Комънс такива преводи – на произведения от автори в публично достояние, – за да не се превръщам в нова 70-годишна тапа (след смъртта на праводържателя) по пътя на свободното протичане на тези произведения към читателя. В случая с една толкова ценна по своята изгубеност в океана на световния контекст литература като българската, смятам, че такава нагласа е общественополезен данък.
Ако и вие имате времето да проследите следващите преводи, без значение дали можете да хвърлите нещо в шапката, ще се радвам някой ден да се поздравим в края на пътя – хвърлете поглед на първата стъпка през някои от линковете към превода на разказа.
Препоръчвам линка в Patreon, защото платформата позволява малко по-прилично оформление на текстовете. Ако сте доволни от работата ми, страницата ми в Patreon също така има опция за безплатен абонамент, който е полезен, когато постът е само за абонати (за случаите, когато по една или друга причина не е препоръчително да бъде индексиран от търсачките в интернет – може да претърпи редакции, предпочитам да го запазя за официална публикация в бъдеща книга или в периодиката и т.н.).
Линкът към Buy me a coffee също е свободно достъпен и ако ви е по-удобно да се абонирате там, но искате безплатен абонамент, трябва да се свържете с мен, за да ви дам такъв ръчно – винаги се радвам на интереса от нови читатели, така че не се колебайте да ми пишете в Mastodon, Bluesky или където ще ви отговоря приемливо бързо.