Днес предиобед с Елена Павлова най-после успяхме да запишем веднъж вече отлагания 13-и епизод на Хост/Гост.
Интервюто беше планирано за миналата събота и неделя, но заедно с това на Велко Милоев отпадна поради най-смешната причина: седмица по-рано, докато боядисвах прозорците в дома на родителите ми, разлях огромно количество бяла боя практически навсякъде освен върху себе си. За щастие боята беше на водна основа и веднага се заех да огранича пораженията. Два часа по-късно излизах победоносно от душа и се самопоздравявах, че поне не съм причинил взрив, без изобщо да подозирам, че мокрите дрехи, отворените прозорци и захладняващото време ще ми докарат настинка и неприятна кашлица.
Тринадесети епизод обаче най-после се състоя (епизодът с Велко Милоев предстои в близките седмици) и мога единствено да благодаря на Елена Павлова, че бе така добра да прояви търпение и отново да ми отдели време.
Това предаване беше второто, което проведох през интернет. От тринайсетте имаше още три записа през Skype (Мартин Петков, Мартин Христов, Джовани Чемишанов), но те бяха на живо по интернет стрийма на радиото и единият от тях дори пропадна напълно заради ужасното качество на записа. 12 (Мартин Колев) и 13 (Елена Павлова) са форматът, който ми се искаше до опитам в по-бърза последователност и с минимално неудобство за гостите. На едно място вече писах, че записи в студио ще има и в бъдеще. Освен че всеки студиен запис изисква по-голям бюджет обаче, тези през интернет предоставят неочаквано удобство – Мартин Колев живее в София и лесно може да се придвижи до студиото, но хора като Елена Павлова, които живеят и работят в други градове, могат да бъдат интервюирани с дни или максимум седмица предварителна уговорка, докато седят в собствения си дом, вместо да планират графика си по време на служебни или посещения за удоволствие.
Какво научих от 13-и епизод на Хост/Гост:
Окей е да наричаш жената писател писателка. Елена Павлова е по-заета и по-отдадена на работата си, отколкото предполагах – телефонът ѝ непрекъснато бръмчеше и дори веднъж се наложи да прекъснем, за да приеме телефонно обаждане по въпрос за предстояща книга, а веднага след интервюто спомена, че продължава с превеждането. Елена Павлова е превеждала за малките книжки на „Орфия“ не какво да е, а „Фондацията“ на Айзък Азимов – книжки, които ценях извънредно много и прочетох с удоволствие в гимназията. Все пак интервютата лице в лице, било то с диктофон, в студио или както ще се състои това с Велко Милоев – в дома му, с помощта на преносимата студийна звукозаписна техника, която Еди Мелконян щедро осигури за радиото, тези интервюта имат предимството на по-прекия контакт и по-естествения диалог. На няколко пъти чисто и просто прекъсвах или говорех едновременно с Елена Павлова със свои мисли по темата заради забавянето по трасето и липсата на непосредствен контакт. (Вярно е, че съществуват видеоконферентните разговори, но не съм почитател на говорещите глави в отделни прозорчета на екрана – не е точно интервюто виз-а -ви, за което говоря.) Не на последно място – с удоволствие говоря с гостите си и научавам нови неща от тях; и този път не беше изключение.
Паралели между интервюто с Мартин Колев и интервюто с Елена Павлова? Нещо чисто човешко: и при двамата е имало продължително и донякъде мрачно прекъсване в творческата работа, но и при двамата в края на краищата са надделели талантът и горящата енергия да се занимават с онова, което искат най-много. За справка обърнете внимание на историята около превода на „Слепоглед“ (за мен триумф на човека над обстоятелствата, но вие преценете сами).
Епизодът ще излезе в подкаста някъде през идната седмица. В суров вид този се получи малко над час, а постпродукцията е бавна и продължителна работа. Междувременно искам да благодаря и на дарителите на радио „Сборище на трубадури“ във и извън Patreon, без които щях да се чувствам малко по-безотговорно към цялото начинание. Едната истина е, че средствата от тяхното покровителство буквално вдъхват живот на идеята и ѝ позволяват да укрепва помалко, но забележимо, с по-добри микрофони днес, с по-качествено музикално оформление утре. Другата е, че статистиките за слушаемост са студено и безлично нещо, но когато човек върши нещо за някого, и се очаква да го върши добре, това са най-хубавите възнаграждение и мотивация.
Допълнение: слушайте интервюто.