Follow cellfourteen@mastond.social

Мист и Роро

Вчера разглеждах намаленията в GOG и най-после си взех Myst III: Exile. Това е компютърна игра от 2001 година, от типа, които известно време в България може би погрешно се наричаха „куестове“. В действителност е Adventure, Puzzle и FPP (First Person Perspective), или – First Person Perspective Adventure Puzzler. За нея няма да говоря, защото вместо това покрай мистовете винаги се сещам за Роро и култовото му предаване от края на 90-те и началото на 2000-те. „Мист“:

И защото този път нещо ме накара да погледна какво е останало след Роро, който, както вероятно сте чули, или ако дори не сте чували за него, почина от белодробна недостатъчност в началото на 2017 година.

Каква е историята на комбинацията „Мист“ и Роро

През 90-те имаше една музикална кабелна телевизия, също култова – точно такава си беше, – която се казваше ММ. В пристъп на гениалност на 22-годишния Радослав Кавалджиев, по това време водещ и музикален редактор в телевизията (пример за рок-н-рол, хипи, пънк, MTV, инфлуенсър кариера), хрумва да съчетае телевизионния формат с гейминга. Някой някъде си в едни коментари го наричаше телевизионен стрийминг от времето, по което широколентовата връзка струваше майка си и баща си, а Dial-up модемите ти разказваха играта на телефонната сметка. С други думи, преди времето на Twitch Роро, в България, умело се възползва от наличните технологии и геймингът става достъпен директно на телевизорите на воинството от множащи се компютърни нърдове у нас.

„Мист“ излъчваше геймплей с още една подробност. Зрителите можеха да се обаждат и да мислят върху загадките заедно с Роро, да му казват къде да щракне, какво да направи, кое да прочете (и преведе от английски в ефир). В смътните ми спомени телефонът или беше, или не беше импулсен. Ако е бил – найс. Въпросът е, че това предаване започваше късно вечерта и продължаваше цяла нощ (в началото на уикенда) и че направо те залепяше с красивите графики и странната харизма на водещия. Взимахме си трева от Попа (затова казвам, че спомените ми са смътни) и го гледахме по кварталната кабеларка. Така и не се обадих, чувствах се прекалено тъп и не исках да се излагам, но всяка нощ зрителите постигаха напредък, забавляваха се, защото Роро се забавляваше и водеше предаването с нещо, което всички чувствахме в тези години – усещането, че бъдещето е невероятно кул и в него не те грози нищо лошо, че е пълно с неизследвани територии.

След три години „Мист“ е спряно по една или друга причина. Възобновено е закратко в Балкан Българска Телевизия и отново е спряно. По това време вече трябва да съм се бил опаричил и да съм имал някакъв убит персонален компютър, много вероятно съм работел нещо досадно и съм си имал чисто нови проблеми за възрастни, защото последните издихания на предаването от началото на 2000-те така и не ми се отразиха.

Работата обаче е, че Роро не се е отказал

И от началото до средата на 2010-те работи като дявол, за да възроди „Мист“ под формата на NEXTTV, проект с размах, който само с името си показва, че много добре му е било ясно какви размествания ще настъпят в традиционните медийни формати.

NEXTTV също не ме грабна – вече окончателно бях извън възрастовата група, а като геймър все още предпочитам да се самолоботомирам, като играя на игри по десетина часа, а не като гледам как някой друг го прави.

След това NEXТTV изчезна от полезрението ми. След това разбрах, че Роро е починал по възможно най-неприятния и незаслужен начин. След това си купих Myst III: Exile на разпродажба, защото още от 2000-те ми се искаше да имам тази игра и да я изиграя. И реших да погледна какво е останало от визията на този човек.

Е, по-добре не тръгвайте по моите стъпки, не открих нищо чак толкова радващо окото.

Мисля, че има общо с реалността

Че един визионер, който, дори и с наивна вяра и ентусаизъм, организира и вдъхновява група хора и ги кара да повярват на свой ред. Когато този човек изчезва, изчезва и огънят, около който си разказваме истории. Все някой ден някой се сеща да разчисти останките от партито и теренът отново е чист – това му е хубавото. Просто не ми дава сърце да развивам теории, че не е имало кой да поеме факлата – нещата невинаги работят по този начин.

Гледайте по-долу интервюто с този човек. Веднага се вижда какво отношение внушаваше. И любимата ми част е молбата му към зрителите да му изпратят видеозаписи не само от предаванията на „Мист“, но и от други предавания на ММ, в които буквално се е писала историята на българската музикална сцена от 90-те, защото при смяната на собствениците на телевизията тези записи са оставени да гният някъде из София под ключ, изгубени завинаги.