Прави каквото казвам, а не каквото върша

Оковѝ поета, ако искаш поетът да разкъса веригите си, за да бъде свободен.
Оковѝ писателя за клавиатурата, ако искаш писателят да си намери 101 причини да не пише.

Какво върша

Имате страхотна идея за къс разказ. Заричате се този път да не се изплъзне от ръчичките ви; обмисляте я в продължение на дни; добросъвестно изписвате резюме от две страници с всички възможни подробности.

Поздравявате се и щедро си давате една седмица почивка, защото – все пак дотук сте свършили чудесна работа – разказът ви е в кърпа вързан. Остава само да го напишете. Бързата работа срам за майстора.

Минават две седмици, през които разказът в ума ви достига чутовни размери в сферата на висшето литературно майсторство. Хор от ангели пее осанна за гения на твореца. Най-после сядате, подреждате всичко около лаптопа в геометрично правилни колони и редици и написвате първото изречение.

Четири часа пишете встъпителната страница. С благоговение поднасяте креативната си душа на копринена възглавничка в краката на съзиданието. Първата писателска сесия е нечуван успех, но за всеки случай прочитате отново всяко изречение, всяка дума. Отнемате „тлъстините“, но добавяте пропуснати детайли, оптимизирате, предвещавате по-късни събития, за които читателят все още не подозира, но следва – и още как следва – да го изумят и възторгнат, когато му дойде времето.

Прочитате втори и трети път встъпителната страница и още веднъж се поздравявате, че всичко върви по план, но и благоразумно си напомняте, че да си писател означава да си работлив и първата ви работа на следващата сутрин е да продължите да пишете вълшебната приказка, която не ви дава мира.

Минава една седмица, без да отворите файла, който с любовна нежност сте завили на топло в ясно обозначената папка в центъра на десктопа.

Най-после идва поредната събота и от скука отваряте файла, за да се полюбувате на първата написана страница. Изумено откривате, че сте написали най-претенциозната проза, която някога е попадала пред очите ви.

Отчаянието ви сграбчва. Струва ли си изобщо да опитвате да редактирате собствените си аматьорски опити? Какъв е смисълът? Какво искате да кажете като автор? Опитвате се да убиете от скука читателя ли? Що за некадърност?

Какво казвам

По-долу следват три текста.

1. Първоначален текст от 348 думи (след първа, отлъстяваща редакция)
2. Текст с визуализирани поправки (track changes)
3. Новоредактиран текст от 329 думи

Първоначалният текст е по-дълъг с 19 думи от новоредактирания, но в процеса на редакция сте премахнали 16! прилагателни.

Може би в новоредактирания текст сте добавили други прилагателни.

Може би сте добавили нови подробности, които имат пряко отношение към това за какво е историята.

Но сте оставили въображението, житейският опит и гледната точка на читателя да създават заедно с вас света, в който разказвате тази история.

Първоначален текст

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветно изрисувани плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше широка тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на къса опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайноквартална котка. Котката приключва с тоалета си в прекалено късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да тръгне без сянката си по надипления асфалт. Почти не е опитала храната, която някой ѝ досипва в грубо изрязаното дъно от пластмасова бутилка за минерална вода.

Леонид проследи раздразненото връхче на опашката ѝ, когато притича между високите врати на паркинга и се скри в юнската трева край гофрираната ламарина на оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от дървени летви и дебел бял картон. На едното разкривено пишеше ВЕСЕЛА ИГРА с червени и зелени букви.

– Вчера бяхме на Детския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна ръчния си часовник и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше успял да натрупа и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, акварелни боички, класьори, полупразни шишета и стъклария. Стекове с непродадени илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио още не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и търпеливо чака под скосения покрив от метални листове на товарната рампа. Тук сянката е дълбока и прохладна, но тънкият метал на листовете напича темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото – което си е една най-проста бяла баничарка, – загащва се и започва да си бърка в носа.

Текст с визуализирани поправки

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветно изрисуваниразноцветни плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше широка тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха всеки път, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на къса опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайнокварталнакрайно квартална котка. Котката приключва с тоалета си в прекалено късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да тръгнепоеме по асфалта без сянката си по надипления асфалт. Почти не. Не е опитала храната, която някой ѝ досипва в грубо изрязаното дъно от пластмасова бутилка за минерална вода.

Леонид проследи раздразненото връхчевръхчето на опашката ѝ, когато тя притича между високите врати на паркинга и се скри в юнската трева край гофрираната ламарина натревата покрай ламаринената оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от дървени летви и дебел бял картон. На едното разкривено пишешенякой беше нарисувал ВЕСЕЛА ИГРА с червени исъс зелени букви .

– Вчера бяхме на ДетскияПървоюнския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна ръчния си часовникчасовника и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше успял да натрупанатрупал и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, акварелни боички, класьори, полупразни шишета иполупразна стъклария. Стекове с непродадени илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио ощетака и не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и търпеливо чака под скосения покрив от метални листове покрива на товарната рампа. Тук сянката е дълбока и прохладна, но тънкият метал на листовете напичаметалните листове над него напичат темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото – (което си е една най-проста бяла баничарка, –мисли си намръщено Леонид), загащва се и започва да си бърка в носа.

Новоредактиран текст

Наемният убиец облегна на стената двата разноцветни плаката и слезе обратно при лекотоварното пежо. Носеше тениска, бермуди и маркови джапанки, които шляпаха всеки път, когато се качваше и слизаше по металната стълбичка на рампата. Косата му беше вързана на опашка.

Ограденият паркинг на задния вход на мола в този момент съдържа точно една крайно квартална котка. Котката приключва с тоалета си в късната утрин и след минута почти вертикалните лъчи на слънцето са я нагорещили до лимита на спонтанното самозапалване и накарали да поеме по асфалта без сянката си. Не е опитала храната, която някой ѝ досипва в изрязаното дъно от бутилка за минерална вода.

Леонид проследи връхчето на опашката ѝ, когато тя притича между високите врати на паркинга и се скри в тревата покрай ламаринената оградата. Наемният убиец го погледна и се усмихна, докато облягаше две пана при плакатите. Паната бяха сковани от летви и бял картон. На едното някой беше нарисувал ВЕСЕЛА ИГРА със зелени букви .

– Вчера бяхме на Първоюнския панаир – обясни на Леонид. – Нищо не продадохме, но все някой трябва да се занимава с това, нали?

Леонид кимна. Погледна си часовника и отиде да се облекчи в тоалетните на мола. Когато се върна, наемният убиец беше натрупал и други дреболии до плакатите и паната. Пособия за рисуване – четки, боички, класьори, полупразна стъклария. Стекове с илюстрирани книжки – найлоновото им опаковъчно фолио така и не беше разкъсано. Продължаваше да снове и да разтоварва на час по лъжичка

Леонид не смее да слезе на слънце и чака под покрива на товарната рампа. Тук сянката е дълбока, но металните листове над него напичат темето му като реотан на фурна. Не знае дали се поти, или е на път да се простуди. Мъжът, за когото всички собственици на магазини в мола шушукат, че е наемен убиец, но поради някаква причина е избрал да продава рисувални принадлежности, отново изшляпва до пежото (което си е една най-проста бяла баничарка, мисли си намръщено Леонид), загащва се и започва да си бърка в носа.