„Момче и коза“ излиза с продължение първо на страницата ми в Buy me a coffee, където също е безплатен. Абонирайте се там, за да получавате директно на имейла си новите части и за да ме подкрепите, докато го пиша. Благодаря Ви!
Петър Тушков
Момче и коза
стихотворна приказка
1.
Заженил болярин щерка едничка, щерка отрадна – единствена мила, яйце писано. Боил Патьо, мали болярин, дума проводил до вси равни нему:
„Зажених, братя, своето чедо. Едничко чедо, цвят ненагледен! Пратете значи син ил унук, юнак воевода, войвода не, а княз за чертога ми, болярин да стане. По дарове, по хубост мъжка, по сърце храбро да се покаже. Да се докаже – женитба да види за щерка ми Къна!“
Разчуло се всъде, навред из земята, земята българска: „Боил Патьо, мали болярин, на Мала гора господар и велител, жених дири за щерка си мила.“ И прихнали всички, на смях го обърнали!
Пръв не, а последен бил Патьо сред равни, не равни, а велики боили, боляри на княза, в чертози от камък навикнали дан да взимат, съд да раздават, войска да водят на рат славна. Де бил Патьо, тантурест и румен мали болярин, на Мала гора – купчина кози тор всред мочура – господар и велител в пръстена колиба, и де били те и техните синове и унуки? Ни синове пратили, ни невръстни унуки проводили. Ни дарове стигнали, ни почести, ни вести благи от чудни юнаци боиля и щерка му Къна. Не сватба, а срам застигнал чертога навръх Мала гора и невярна зима сковала блатата под него!
2.
Зима мине – пролет стане. Пролет пукне – голуб гукне. Щурчо из пещта га шукне – летос иде: на старо-младо, волец-конец на сърце е драгомило, драгомило от цветило. Трева сена, най ми зелена, по Мала гора пъпли – чертог благолепен всред балтина, всред блатина-жабурина.
Ей го и Найден, сирота несретен, мали крадец без майка и татка. На път раждан, с окъсани гащи без калпак разбойник, русовлас прокуденик. Отнийде се найде, у село изникна. През Дядовладовий плет любопитно надникна. Отгладѝ премалял, пес бездомен, облиза се за нещо без разрешение да пипне.
Ал не знай Найден, че Дядо Влади, Дядо Влади белобради, на сянка клечи, под стрехата слухти!
Една козица си има дядя. Пасе я с ланшно сенце, с ланшно сенце за рядко млекце. Козица един път! Со златно руно! С роги до небо, Поразнице звана – поразница млада, непокорен добитък! Колкоз напета, толкоз проклета – на свой ум изучена!
Клечи Дядо Влади, не смей да шавне, Найден да го не съгледа. Найден да го не съгледа, че се смей беззъбо на момче юродче, гладни очи впило в натежали вимета! Що ли дири юначина, юначина без дружина, у наше село? Я да видим, мисли Влади, Дядо Влади белобради, що щеш ти, ти юност дива, днес от моята градина?
3.
Момче кричи, село ечи, до връх Мала гора коза врещи! Дяда са цял от смях превива, сочи поразна коза инатлива, и проклета, и чудодива, на Баба Власа:
„Тичай Бабо, Бабо Власа, Бабо Власа беловласа, да увидиш момче, момче неразумно, още неисто и най ми безумно. Да видиш ти – царска ездитба, царска ездитба – пастирска женитба!“
На очи си не вярва Баба Власа. От де се е взело момче лудо, момче лудо с руси перчик, Поразница яхнало? „Търчи-поразнице, врещи-наказнице, тъпчи-рогилище, да ти се не видело, гътни-страшилище!“, кълне Баба и тича да грабне чепата върлина. Чепата върлина, та по гърбина добре да наложи коза изчадище – момче да спаси. „Пък и слабо-слабовито – жали Баба беловласа, – вейка млада изгладняла. Как, дете, се ти оказа на гърба на таз проказа?“
„Боц! – примира Дядо Влади , не пропуска да разправи: – Цоц, но боц, ей тъй се случи. Вместо виме да засучи, мали дрипльо презглава яхна нашата коза!“
„Скором да го сваляш ти – го старицата гълчи – от гърба на таз поганка. Аз ще ида, ей сегичка, за козицата с коричка ще се върна. А за тоз ми ти юнак ще намеря къшей хляб.“ И захвърли на земята тя върлината чепата.
„Бива, бива – смигва Влади, Дядо Влади белобради. – Ти на мене остави и дори го не мисли!“
Припна Баба жаловита за момче да меси пита. Мигом Дядо се наведе, пръчка върла да подвземе. Да подвземе, да премери. Да премери, да умери и да шибне по гърба тая опака коза, и високо да извика:
„Ей, Поразнице, къде ѝ на болярина чертогът! Беж, рогата чародейке, ти вълшебна ми злодейке! Нам е нужна за снаха господарска дъщеря!“
(следва продължение)