И аз не знам – преди няколко седмици този разказ сам започна да се пише в главата ми и вече заплашва да ме побърка като натраплива песен, от която не можеш да се отървеш и за миг. Така че реших полека-лека да го представя на вниманието ви. Отбележете си, че в този случай по-необичайният художествен израз налага и по-късите откъси, които ще получавате. Бих казал, че текстът се очертава не като разказ, а като приказка в бял стих, което е и ужасно мъчителното в случая за бедната ми глава.
Благодаря на harozure за уникалната щедрост и систематичност, с която месец след месец подкрепя соловата ми изява в безбрежното море на интернет. Всичко е наред, ако не можете да се мерите с нея. И един лайк, коментар или споделяне в социалната мрежа, където сте си избрали да ме наблюдавате подозрително, са повече от достатъчни и ви правят герои в очите ми.
„Момче и коза“ ще бъде с напълно свободен достъп в акаунта ми в Buy me a coffee, следователно и други читатели освен вас няма да срещнат затруднения да го прочетат докрай (да се надяваме!). Ще излиза на номерирани части: