Важни отговори на въпроса кои сме днес
От днешна гледна точка тези отговори поразяват с еднозначното потвърждение на днес очевидното заключение, до което натрапливо достигах – поетият курс, приобщаването ни към Източния блок след 44-а година са били нежизнеспособни:
Фактът, че управлението на страната се насочва към валутни приходи от западните икономики, за да спаси неадекватната работа на вътрешния си несвободен пазар; срамната истина, че не само България, а всички сателитни държави и самият Съветски съюз опитват да компенсират, вместо да адресират из корен, научно-техническото си изоставане с обичайната кражба на научни разработки, но и на ноухау за производство на продукти, налични буквално по рафтовете на масовия пазар в западните страни; откровено смехотворната, нелепа самоувереност и неподготвеност в основаването и управлението на търговски дружества в условията на свободния пазар чрез служители и директори, чиято егоистична мотивация влиза в конфликт със затихващите по веригата приоритети, спуснати от тоталитарно ядро, подчинено на тоталитарен строй на хиляди километри от България, оправдаващ съществуването си с митологизирана теория за социална трансформация; катастрофалният краен резултат – просперирането на най-способните, съобразителни и безскрупулни опортюнисти, престъпниците във вчерашния и днешния смисъл, асоциалните „елементи“ (вместо търсения благотворен резултат); всичко това нагледно дава тези отговори, бих казал, ужасява с десетилетния мащаб на прахосаното време на фона на относително краткия период за развитие, който сме имали в новата ни история след Освобождението.
Книгата е широко цитирана и преписвана из интернет, но в своята цялост има забележимо по-добър контекст. Изследването заслужва адмирации и е релевантно дори толкова години след първото издание.
* В съдържанието на второто издание (2015) има пропуски и шрифтът е малко по-ситен, отколкото ми се искаше, но това са пренебрежими неудобства.