Краят на седмица 17 (2021)

Беше гореща африканска привечер. Дискотеките бяха отворени и се носеха слухове, че при достигане на 60 % имунитет на населението задължителното носене на маски ще бъде отменено.

Седмицата наближаваше своя край и бе време за равносметка.

По-голямата част е в мъгла, така че ще включа част и от предходната. Изпратих повестта „Вазев“ на издателство „Жанет 45“. Интересното е, че от издателството изискват и хартиен ръкопис, който трябва да се изпрати с куриер до Пловдив, придружен от анотация на книгата, биографична справка за автора и синопсис на творбата (ако е новела или роман). Речено – сторено. А и през 2017-а пропуснах да разпечатам повестта, така че за малко поне успях да я видя като нещо реално. Не се бях чувствал тъй романтично от шестнадесетата си годишнина, когато пишех разкази на „Марица“-та на баща ми и ги изпращах по пощата до редакцията на някой вестник. Принтиране, кутийка щипки, слийв + куриер. Стойност на операцията ~17 лв.

Вазев, ръкописът

Във вторник получих от Милена Чолакова нещо чудно красиво, нейна акварелна картина! Нарича се „Новолуние“ (2021). Милена е художничка на свободна практика и по-паметливите от вас вероятно си спомнят, че нейна рисунка илюстрираше един от разказите ми в далечната 2012 година. За съжаление, илюстрираният разказ изчезна при едно от безбройните ми премествания от сайт на сайт, но още я пазя в папката, в която ми я даде тогава. Вестникът „Комунистическо дело“, който си върви към илюстрацията в папката, е шега от нейна страна, защото по онова време лицензирах всичко, което пиша, под условията на договора Creative Commons. Дори не си давах сметка колко комунистическо е това.

„Новолуние“ от Милена Чолакова
Новолуние, 2021 (Милена Чолакова)
Илюстрация от Милена Чолакова
Комунистическо дело и илюстрация от Милена Чолакова

След две или три години – трябва да са три – най-после успях да измоля поддръжката на Амазон да премахнат рекламите от електронния ми четец. Обяснението за незапознатите следва накратко. Амазон продават някои от киндълите си „спонсорирано“ с 20 долара по-евтино. Това обрича неподозиращия читател на безкрайна поредица от поразголени мъже или поразголени жени на кориците на любовни романи, хитови биографии, селф-хелпове, фантастики, криминалета, трилъри – всичко това, появяващо се на екрана на четеца, когато е изключен. В началото е забавно, но с времето става досадно. Проблемът е, че ако, тъй като живеем в България, киндълът ви е внесен от Германия и сте го купили в някой от моловете, този киндъл си остава „немски“ и Амазон по никакъв начин не признава, че дори съществува, ако кредитната ви карта е издадена в България, адресът ви е в България, геолокацията ви е в България. Отсъства какъвто и да е начин да доплатите тези двайсет долара (които в нашия случай са 20 евро) и според рекламирания от тях начин да се отървете от рекламите и електронният ви четец да стане съвсем обикновен, не-рекламен, само ваш си. Единственият вариант е да се молите на поддръжката в чата им да намерят начин да си платите, докато не попаднете на свестен служител, който строго, но милостиво ви информира, че само за вас ще направи изключение и ще премахне „специалните оферти“, без да заплащате, но това ви е за пръв и последен път, защото сте ценен клиент. Отне ми три години. Вероятно последният ми опит бе успешен, защото за последните три години съм купил електронни книги за стотици долари. И защото попаднах на Thomas и упражних цялото красноречие, на което съм способен. Никога не съм писал толкова бързо и толкова убедително на немайчиния ми английски език. Разделихме се като приятели и още в същия момент екранът на електронния ми четец премигна и изобрази съобщение. Надявам се и денят на Томас да е бил безопасен и плодотворен, а в Туитър се вижда ясно, че бях извън себе си от щастие. Сбъдната мечта в залеза на живота ми. Дано някой Томас премахне специалните оферти и от вашия живот.

Най-накрая… Често минавам покрай тази улица. Приблизително от същите ъгъл и място преди 6 години в центъра на тази снимка бях аз и това винаги малко ме притеснява, все едно закривам изгледа, нали разбирате, някак си неприлично е. Така че реших да опитам нещо с помощта на Инстаграм, et voilà, проблемът – решен.

THE END OF WEEK 17 (2021)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.