Follow cellfourteen@social.petertoushkov.eu

Печатно престъпление

По-долу следва предговорът на антологията „Печатно престъпление“ от 2013 година, която разпространявах като торент (спокойно, всичко е в рамките на закона – прочетете текста за подробности), но наскоро открих в архива си. Изтеглете е-книгата тук. If you like it, eh, maybe buy me a coffee.

В ръцете си държите преводите на 30 разказа, които съм правил през последните години за удоволствие и в свободното си време. Голяма част от тях са във фантастичния жанр, към който имам слабост, но има пет-шест текста, неспадащи към фантастиката или имащи далечни допирни точки с нея. Такива например са приказките на Джоузеф Джейкъбс (тук две английски и една индийска) или краткия хаплив шарж на Чехов за това какво най-често се среща в съвременните романи и повести – писан в съвременността на автора, но изненадващо актуален и днес, ако човек умее да се смее на такива неща. Да не забравяме и разказа от криминалния жанр на Стюарт Макбрайд, „Партида 346“, който въпреки злосторния си език, достоен за червена точка, ми достави огромно удоволствие да предам на български, след като вече бях имал възможност, но по работа, да преведа два от романите на автора.

В огромната си част разказите и писателите в тази книга са подбирани безсистемно, но неизменно отразяват момент, когато съм почувствал необходимостта да се свържа с автора за преводните права на съответния текст. Една част ползват условията на договора Криейтив Комънс, други са с пълни авторски права, независимо че достигат до вас напълно безплатно и се разпространяват свободно в интернет (за авторските права по-долу). Не са включени мои преводи на автори като Рей Бредбъри, Айзък Азимов и Робърт Шекли („Джуджето“, „Робот АЛ-76 се е заблудил“ и „Призрак V“), които съм правил по силата на чистия ентусиазъм, без да контактувам с авторите или наследниците им. Тези разкази могат да бъдат намерени на други места, стига да потърсите внимателно в мрежата, но до тях нито имам достъп, нито държа особено на авторството на превода (в някои случаи дори с времето е изпаднало името ми като преводач).

Онова, което обединява истински разказите в тази антология, е следното:

През годините 30-те творби са превеждани и предоставяни на българските читатели напълно безплатно и без никакви затрудняващи четенето им условия. Някои от тези разкази дори могат да бъдат отпечатвани и продавани, без за това да се изисква разрешението на автора или преводача им, по силата единствено на договора, по който са публикувани.

Свободният достъп до литература в интернет е парлива тема. Кражба ли е желанието да четеш? Тъй като работя като преводач на художествена литература, понякога виждам колко несправедлива е ситуацията за преводачи, чийто труд се публикува без тяхно изрично съгласие (с което на практика биват лишени от възможността някой да преиздаде дадения превод и да им заплати за това право някаква минимална сума). От друга страна ми е пределно ясно, че опитите за борба с така наречената от мен несправедливост са чисто и просто опити да бъде пресечен ефектът от технологичния напредък, който ни е донесъл безспорни ползи като Уикипедия, Youtube и операционните системи работещи на 93% от суперкомпютрите в световен мащаб. И тъй като отново като преводач изборът дали дадено произведение да бъде свободно достъпно, или не, остава изцяло мой, от своя страна правя опити да го упражнявам.

Именно плод на този избор са и следващите 200 стр. с разкази. За мен е удоволствие, че сте ги изтеглили и се надявам да ви харесат.

Само още две неща, и първото от тях е наистина важно. Както споменах по-горе, лицензите, които ползват отделните произведения, се различават значително.

Разказите в оригинал на Бенджамин Розенбаум, небезизвестния Кори Доктороу (чийто роман „Ден за ден в Магическото царство“ също е превеждан от мен), Джон Кесъл, Кен Брейди, Дерек Зумстег, Мари Робинет Ковал, Питър Уотс, а така също и на австралийците Даниела Ууд, Марк Уорънс и Амелия Шмит са публикувани, а след това и преведени по силата на вариант на Криейтив Комънс, който упълномощава всеки желаещ да ги разпространява и адаптира свободно, стига да не го прави с търговска цел и на свой ред да лицензира резултата по същия начин.

Творбите на Лорд Дънсейни (Дансени), Марк Твен, Джоузеф Джейкъбс, Антон Чехов са (или почти попадат в случая с Лорд Дънсейни, с чиито наследници се свързах изрично) в зоната на публичното достояние съгласно действащия в Европейския съюз закон за авторското право – и съответно в техните случаи аз също съм се старал да освободя максимално превода от редица задръжки.

Работата на съвременни писатели като Алекс Дали Макфарлейн, Джо Халдеман, Кен Сколс, Кидж Джонсън, Майкъл Бишъп, Робърт Сойер, Рейган Уолфръм и Стюарт Макбрайд пък попада в трета група, с която съм кореспондирал или разговарял и от които съм получил писменото разрешение преведеното от мен да бъде публикувано и разпространявано със свободен достъп при запазване на пълните им авторски права.

Съгласно тази важна подробност, можете да откриете какво е лицензионното състояние на всеки разказ в самия му край. Още веднъж: най-ясната обща черта помежду им е, че книгата достига до вас безплатно и че този факт не може да се промени.

За финал няколко думи за местата, където са се появявали за пръв път преводите. Първото от тях е един мой ранен опит за фантастично онлайн-списание на име „Сандхи“ (sandhi.trubadurs.com), второто личният ми сайт (по това време eet-live.com, днес доста променен като petertoushkov.eu), а третото вторият ми по-успешен опит за интернет списание за фантастика, в което този път имам удоволствието да не участвам само аз, на име „Сборище на трубадури“ (trubadurs.com).

В един или друг момент всеки от разказите е бил публикуван в някой от тези три сайта.

И като ги събирам на едно място, извършвам своеобразно… „печатно престъпление“ 🙂

(Бележка от 2023 г.: след 2013-а година в сайта на сп. „Сборище на трубадури“ излизаха и други мои преводи, така че можете да ги потърсите там.)

Петър Тушков
София, 2013