Yeah, често си мисля – има ли нужда от втори роман?
Харесвам Руслан Кригер, главния персонаж в първия. Все забравям, капитан ли беше или лейтенант? Може би и за него няма значение, защото каквато си е издънка, повишенията при него са преамбюл към поредното разжалване. Омагьосаният кръг има общо с това, че по-големите власт и отговорности автоматично го правят свидетел на деянията на безплътните силуети, които се спотайват, претичват или пропълзяват на границата между черното и бялото. Нито може да остане чист, нито съвестта му позволява завинаги да намери мястото си сред най-мрачните сенки от другата страна на чертата.
Вероятно ви е направило впечатление, че в романа Кригер умира? Но пък сигурно от един от разказите с него сте забелязали, че не е умирал, че нещо в самото му присъствие като наблюдател на доброто и злото уличава падението на хората, размества причинно-следствените връзки така, че безпосочните злодеяние и грях, милост и невинност отново се сплитат във веригата на справедливите последици, и това не му позволява да остане задълго извън наратива им?
Харесвам го и защото за разлика от мен той не схваща „Кригер“ по този начин. За разлика от мен или читателя „Кригер“ разпознава ясно в наблюденията си „доброто“ и „злото“ и това му дава свободата, и нищо повече от нея, отново и отново да залага на масата живота си, когато прави избор между двете.
Много ми хареса това ревю. Не заради звездите, макар да ласкаят самочувствието, а защото иска да върне Кригер към живот. Не е учудващо, че идва точно от Калоян Захариев, също писател (прочетете последния разказ, който аз четох от него, в този брой на „Сборище на трубадури“).
Аз пък мисля, че Кригер не умира в романа. Там много добре е показано, как различните мозъци възприемат различно действителността, а спомените са още по-объркани.
Но авторът си трае и се подхилква хитро-хитро и гледа колко е акълът на читателите 🙂
Хаха, това е добра идея за нещо такова, благодаря 😀