Follow cellfourteen@social.petertoushkov.eu

Краят на седмица 26 (2021)

Публикация на разказа „Магьосникът на фараона“ [„Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X]. Древен Египет е бил странно място и сигурно заради това разказът изглежда като фентъзи отпреди модерната история. Има разлика между магьосник, жрец, фараон и бог. Разказът излезе за пръв път в 99 истории. Доколкото си спомням, го написах 2014 или 2015 година. По това време Хараламби Марков организираше в дома си писателски събирания, на които ходехме основно Александър Попов, Емануил Томов, Владимир Полеганов и аз (един или два пъти присъства и Злат Торн). Обсъждахме написани неща. Останах с впечатлението, че тогава Хари и Сашо(?) не бяха във възторг от разказа, а Владо направи опит да го хареса.

„Магьосникът на фараона“ е инцидентен резултат от лекциите, статиите, документалните филми и книгите, които от време на време си намирам за Древен Египет, и съм съгласен, че някои подробности в историята не са достатъчно ясно подчертани, за да придобие и за читателя смисъла, който ме накара да го напиша. Мина доста време оттогава, но ми се беше сторила особено интересна подчертаната отлика в това, че в Древен Египет жрецът е бил посредникът между боговете и хората, а магьосниците са се занимавали с дребни заклинания и всекидневни суеверни дреболии. В този смисъл още от най-първите царства фараонът, като потомък на боговете, е изпълнявал и ролята на пръв и най-важен жрец в света на хората. От тук нататък въпросът е колко дребнави, зли, егоцентрични и властолюбиви могат да бъдат хората, когато са повярвали в илюзията на мистичното, с която валидират съществуването и положението си. И колко свръхествен, болезнено свръхествен става светът им, когато основават всичките си действия и мисли на тази вяра. Какво ще се случи, когато нещо я опроворгае в собствените им очи? Така ли се раждат митовете?

Фараонът е Рамзес II (изключително успешен и дълголетен владетел). През определен момент от живота си наистина търси из цял Египет и околните му чужди територии, които завладява една по една, отговора на най-важния въпрос – кой е баща му (или доказателството, че баща му наистина е бог Ра). В тази история фараонът води десетилетна борба с най-обикновен магьосник, който упорито се оказва още по-дълголетен и от него. И накрая, за да му откаже правото на посредник между боговете и хората, фараонът насича магьосника на парчета и ги хвърля в Нил – доказан способ да лишиш някого от лична среща с боговете след смъртта му.

Редакторът на „Нова социална поезия“ Владимир Сабоурин, който прави невероятни неща с това списание от доста време насам и обединява много начинаещи и изявени творци на страниците му, се беше спрял на следния откъс от разказа:

Когато го въвеждат в двореца, повечето жени на фараона вече са се оттеглили, за да сложат децата да спят. Някои още си дояждат край него в голямата зала, а фараонът като че ли е задрямал. Красивата прислужница пошушва тихо в ухото му и го разбужда. Фараонът отваря беззъбата си уста и няколко пъти примлясва недоволно. Пратениците са се прострели на земята и треперят.