Този кратък читателски отзив излезе първо в профила ми в Goodreads.
Колко жалко, че Адам Робъртс не продължава да излиза в превод на български. Първо „Камъкът“, после „Сол“, следвани от „Polystom“ – превод, който ми възложиха и завърших преди 15 години, но загадъчно така и не излезе, – следвани от всичко, оставащо непреведено до днес. Робъртс е фантаст с литературно-философски уклон, но дори когато е зает с метафизиката на съвременността, той си остава почитател на жанра и не разочарова твърдите фенове на научната фантастика. Възможно е в България просто да не му е провървяло заради търпението, което трябва да се прояви към дръзките му виражи с всяка следваща книга, изцяло подвластни на личните му интереси. Предизвикателство е дори човек да остава наясно с ТЛ-а му в Туитър, докато прави опити да изчита постовете в (дори по собственото му признание) безбройните му блогове из интернет. Така в съзнанието на българския читател в причинно-следствената линия на творчеството му се е отворила пропаст от почти две десетилетия, която продължава да се разширява, и това според мен е огромен пасив за цялостното ни разбиране за литературата с фантастичен елемент.
Не е изгубена кауза обаче. Книги като Yellow Blue Tibia, New Model Army, Jack Glass, Bête, The Thing Itself, Purgatory Mount и най-сетне най-новият му роман The This тематично са достатъчно разбираеми, оставайки завладяващо четивни.
На последно място – изключено е точно тук да напиша нещо по-конкретно за The This, освен че всяка глава в този роман ме изненадваше. Какво повече може да иска колебаещият се читател от изгледите за вълнуваща неизвестност, която ще го остави с абсолютната сигурност, че някъде в близкото бъдеще този автор ще напише следващата си книга?