Защо е лоша идея да публикуваш в „социалните мрежи“

Social Network

Пояснение


„Социалните мрежи“? – в най-голяма степен Facebook, в по-малка Twitter, в относително нищожна – всички останали мрежи за социални контакти. За перспектива – YouTube не е социална мрежа, а сайт за (само)публикуване на съдържание. Регистрираш ли разликата?

Кой си „ти“? – никой и всеки, ако публикуваш там.

Какво е „публикация“? – всичко с новинарски, публицистичен, есеистичен, философски, художествен или литературен характер.

Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?


Мислиш си, че достигаш по-бързо и до повече хора. И си прав. „Всички“ са там. Лайковете и фавовете са блага работа. Дискусиите са разгорещени. Хората ги е грижа. Понякога съкс, че никой не вижда „публикацията“ ти. Нерядко се чувстваш като глас в пустиня, но такава е съдбата на светците – в определена част от живота си са били отшелници, докоснати от божествената правота.

Какво правиш всъщност?


Конформираш се. Вероятно със свито сърце и щипка враждебност очакваш от мен да добавя „принизяваш се“, но тезата ми не е организирана по този начин. На агората не се принизяваш, а се приравняваш. Виж дефиницията за „агора“. Забеляза ли по-горе, че сред изредените няма „политически“ и „граждански“ характер? На площада всички са равни. Така че, да, конформираш се и, да, дори да се премяташ щастливо в помитащата лавина на народния вот, е напълно възможно някоя снимка на усмихнато куче да събере повече гласове от „публикацията“ ти.

Агората е рай за злонамерени угодници и продавачи на кебапчета. Там съгласието е на страната на реалността и справедливостта само когато реколтата е лоша и всички са съгласни с теб, че трябва да се вземат спешни мерки. Пропуск за „социалните мрежи“ не се издава. Входът е свободен. Сцената е твоя. Успехът зависи само от теб. Няма контрол, няма свидетелство за правоуправление на социален профил. И пътечките пред теб са предначертани.

Не се успокоявай, като казвам пътечки. Имай предвид, че винаги и по-всяко време ще ходиш по една, само една и нищо друго освен една пътечка. Примирил си се с лесното, познатото, бързото. Цветната дъга от лайкове е нарисувана от баба ти и хора като теб. Не се съревноваваш с други творци или мислители. Не даваш нищо на хората, на които говориш.

„Такова е положението в днешно време“


Помисли пак. Светът отдавна е еволюирал до равнището на вестници, списания, медии, на които може да се разчита, защото редактират, подбират, проверяват фактите си. „Социалните мрежи“ имат страничния ефект на регреса, който предизвикват с опростяването на взаимодействието и възприятието. Книгите са трудни, защото натоварват и обогатяват ума ти. Да публикуваш във вестник, списание или чужд сайт е трудно, защото трябва да те одобри някой, чийто режим на работа по подразбиране е да отхвърля по силата на критерии. Извън „социалните мрежи“ не е лесно, защото всяка една платформа извън тях е съставена от творци и мислители, които струват повече от творците и мислителите, признати в „социалните мрежи“.

„Майната му на мнението ти, публикувано, между другото, в собствения ти сайт. Голямо предизвикателство, няма що“


Разбирам те. Личните сайтове са демоде, а и всеки може да си направи такъв. Плюс това в интернет има повече от 1,18 милиарда такива. Не са по-различни от профила ти в „социалните мрежи“, една от многото подобни, натъпкани една до друга кутийки, в които живее по едно човешко същество. Не е ли „мета“, че най-после го видя по-ясно, буквално пред очите ти?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.