„Семеен бизнес“ (Family Business, 1989, режисьор Сидни Лумет, сценарист Винсент Патрик, с участието на Шон Конъри, Дъстин Хофман, Матю Бродерик, Розана ДеСото, Джанет Карол) е филм за въоръжен обир. На английски – caper или heist movie, или както е определен по-точно на друго място: нео ноар криминале. Самите герои наричат деянието с жаргонното „кейпър“ (обир, но и „лудория“), и това е важен момент.
Хайст, кейпър или нео ноар?
Хайстът (най-общо грабеж, или нападение с цел грабеж) също може да бъде лудория („Бандата на Оушън“ е стопроцентов „хайст“), но хайстът рядко се използва като определение за нещо комично, а по-скоро набляга на дързостта, прецизността и решимостта в изпълнението.
„Нео ноар“, от друга страна, навлиза в полето на „мрачната чувствителност“, зловещата страна на тематиката, която изследва, и тази тематика работи с проблема за моралното безразличие на героите, чиито мотиви и действия не са закотвени в социалното схващане за добро и зло, а в социопатичното самоопределение на героя във взаимодействието със света около него.
И когато не друг, а извършителят му определя обира като „лудория“, а критическият консенсус посочва творбата като криминален „нео ноар“, с голяма доза сигурност можем да предугадим намеренията на Лумет и Патрик. Неслучайно, за да станат нещата още по-комични, в даден момент Family Business e рекламиран за широкия кинозрител и като „комедия“.
Черна комедия или скок в абсурда на социалните норми?
Тази част от ревюто издава сюжета на „Семеен бизнес“, така че препоръчвам да я прескочите, ако все още не сте го гледали.
Филмът започва с плавен хоризонтален панорамен кадър, който ни съобщава, че действието се развива в Ню Йорк. Камерата спира на купчина бяла пепел върху циментов перваз и почти веднага сме въведени във възможно най-нюйоркската атмосфера: еврейско семейство се събира на седер за Пасха, но съпругът на дъщерята се казва Вито и не след дълго ще научим, че Вито (Дъстин Хофман) не само е част сицилианец по майчина, но и част ирландец по бащина линия. Което прави сина му част евреин, част ирландец и част италианец.
Вито Макмълън е заможен собственик на бизнес за обработка на месо. Синът му Адам Макмълън (Матю Бродерик) е нещо като дете чудо и е прекъснал изцяло платеното си от научна стипендия обучение три месеца преди да се дипломира, което е повод за тревога за баща му. Все пак Вито се опитва да прояви разбиране към двадесет и три годишния младеж и правото му да определя сам живота си.
Вечерята протича без инциденти, поръсена от обичайните безобидни етнически шеги между Вито и бащата на жената на Вито… като се изключи едно телефонно обаждане. Младият Адам услужливо вдига слушалката вместо баба си и чува гласа на бащата на Вито – изпечения мошеник и стар познайник на полицията Джеси Макмълън (Шон Конъри), който отново е в ареста за сбиване и моли да му платят гаранцията.
След вечерята, вече на улицата, научаваме, че отношенията между Вито и Джеси от години са обтегнати. Адам изпитва привързаност към дядо си и иска заем от баща си, за да плати гаранцията на Джеси. Това е вторият инцидент, който продължава характеризацията на героите. Вито твърдо отказва да плати гаранцията на Джеси, защото вече го е правил, и не смята, че по този начин ще промени баща си, но се поддава на аргументите на сина си, че като му заеме парите за гаранцията, отговорността пада върху плещите на Адам.
Адам плаща гаранцията на дядо си и прекарва нощта с него из заведенията на Ню Йорк. Преди да се разделят, доверява на Джеси, че е прекъснал обучението си, защото е изпитвал неудовлетворение, че животът му е бил охолно предначертан до пенсионна възраст. Нещо повече – Адам е загърбил охолството и доброто заплащане, но планира да извърши обир за един милион долара. Джеси (човек, който жизнерадостно е прекарал целия си живот в спор със закона) наостря уши и обещава да му помогне да извърши обира, но настоява лично да убеди Вито също да участва, защото знае, че бащата на Адам не иска синът му да има каквото и да е общо с престъпния живот, на който Джеси добре го е обучил, преди Вито да се ожени и да се оттегли с твърдото намерение да изкарва честно прехраната си.
Както и очаква Джеси, Вито е вбесен, отказва да участва и прави сцена в бара, където се среща с Джеси и Адам, за да обсъдят обира.
Вито е любопитна птица. Собственик на фабрика за обработка на месо, работодател на мнозина, той има и тъмна страна, която виждаме, когато пребива пред очите на всички и уволнява един от служителите си, защото многократно са го хващали да краде месо. В хода на филма от устата на жената на Вито, Илейн Макмълън (Розана ДеСото), недвусмислено научаваме, че Вито няма угризения да укрива данъци и често е на една крачка от излежаване на втора присъда в затвора (първата е била по време на ранните му години под опеката на Джеси). Син на баща си, той е опитен крадец и измамник, но единственото, което иска, е да не забърква сина си в този начин на живот.
Когато обаче Адам твърдо му заявява, че ще извършат обира със или без него (не без помощта на Джеси, който притежава зловеща, сангвинична харизма и познава достатъчно добре сина си, за да се възползва от слабостите му), Вито склонява да се включи, за да наглежда Адам.
Тримата планират внимателно обира. Адам предоставя информацията, че от тях се иска да откраднат ампули от компания за биомолекулярни разработки, които да предадат на конкурентна фирма. Адам разполага с ключ-карта и код. Вито методично ги снабдява с необходимото оборудване, за да бъдат подготвени за всяка възможна спънка. Джеси ги въоръжава и напътства като главатар начело на стопроцентов въоръжен обир, в който ще заплашат и завържат нощния пазач и необезпокоявано ще изнесат плячката от сградата.
Разбира се, по време на обира слабата брънка се оказва Адам, който настоява да се върне точно когато излизат, защото е допуснал грешка: освен ампулите са забравили да вземат и журнала по приготовлението им. В хода на лудото препускане из сградата по обратния път и повторния му опит да излезе и да отпраши с колата, в която дядо му и баща му го изчакват, Адам, макар и със закъснение, е достатъчно умен да се досети, че е допуснал втора, вече фатална грешка и е задействал алармата. Джеси и Вито безсилно наблюдават от другата страна на шосето как полицията обгражда Адам и го принуждава да се предаде.
Вито е извън себе си, разкъсван от угризения, че е допуснал синът му да бъде арестуван. Адвокатката, която наемат, уверява Вито и Джеси, че Адам е изправен през перспективата да излежи две последователни 14-годишни присъди. От фармацевтичната компания са склонни да си затворят очите за престъплението на Адам, ако той разкрие съучастниците си и върнат ампулите и журнала. Вито моментално заявява на Джеси, че двамата трябва да се предадат, за да отърват Адам. Привидно Джеси е съгласен, но манипулира Вито да се върне, за да уговори подробностите с адвокатката, а сам той, с каменно лице, се отправя да говори с Адам в ареста.
В ареста Джеси съобщава на Адам новините, без да упражнява натиск върху младежа. Адам, може би все така от неопитност, бързо съобразява, че едва ли ще излежи повече от една година и че след като се разплатят с адвокатката, ще им останат по 300 хил. долара на човек. Джеси поздравява мъжкото му поведение и изчезва с плячката, докато Вито панически се опитва да го открие.
Когато Вито най-после разбива вратата на приятелката на Джеси, Марджи (Джанет Карол), и ѝ обяснява, че свободата на младия му син зависи от връщането на плячката, тя се смилява и му връща ампулите. Вито ги предава на адвокатката и се заема да мисли върху още по-трудната задача да признае на жена си Илейн, че той е отговорен за арестуването на сина им. Илейн веднага ще направи твърд избор и ще му каже, че ако той не се предаде, ще го предаде тя. Следва нов удар, когато адвокатката се обажда гневно на Вито и го уведомява, че в ампулите има единствено вода и положението е станало още по-сложно.
Вито успява да открие Джеси, който, в добро настроение, очевидно се кани да напусне града. В острия спор с физическа размяна на удари помежду им Вито го обвинява, че е себелюбив и нарочно му е подхвърлил фалшивите ампули. Двамата се разделят враждебно, но Джеси знае нещо, което не казва на Вито: че той не е подменял ампулите. Което го отвежда до връзката на Адам, човека, който ги наема да извършат обира.
Джеси бързо разкрива истината. Компания е започнала да предлага акции на борсовия пазар с голямото обещание за невероятно научно откритие, но резултатите от разработката не се материализират, така че взимат решение да си осигурят шестмесечна отсрочка, да създадат изкуствено забавяне в обявяването на резултатите от разработката, като инсценират грабеж в лабораторията. Ампулите поначало са били пълни с вода. Джеси е изключително доволен, незабавно сплашва връзката на Адам, че ще оповести пред медиите плановете им, и го изнудва за допълнително заплащане.
Машината обаче вече е задвижена от опита на Вито да предаде ампулите и себе си. Тримата са изправени пред съда и след произнесените присъди Адам и Вито се отървават с пробация, а Джеси е осъден на 15 години затвор, което вероятно ще го остави зад решетките доживотно предвид напредналата му възраст.
Адам обещава да посещава дядо си всеки месец, но твърдо отказва да се среща с баща си, когото счита отговорен и откровено презира, наричайки го „боклук“ и доносник. В един от опитите му да се сдобрят Вито казва на Адам, че е направил всичко по силите си за него и само за него. Адам му отговаря, че Вито никога не му е позволявал да се забавлява, че в дядо си е виждал истинския си живот, че не е искал задушаващите грижи на баща си. Междувременно здравето на Джеси се влошава и при едно от посещенията си при него в затвора Адам казва на дядо си, че се е отървал от Вито. На което Джеси отговаря: „А можеш ли да се отървеш от мен?“ и по този начин дава храна за размисъл на Адам.
Адам се обажда по телефона на майка си и я моли да предаде на баща му, че Джеси е зле. Вито бърза да отиде в затвора, но Джеси вече е починал.
Научили повече за себе си, Адам и Вито отново се срещат на седер в дома на родителите на Илейн. Двамата се помиряват, разбрали, че са престъпници по душа. Адам пита Вито кога му е било най-забавно през последните години, откакто Адам се е родил, и посочва, че за него това е бил моментът на обира („лудорията“). Вито с усмивка се съгласява, че за него обирът също е бил такъв момент.
На погребението на Джеси на покрива на една нюйоркска сграда, сред голяма тълпа от етнически ирландци, приятели и познати на Джеси – бандити, полицаи, бармани, дребни мошеници, – Вито и Адам разпръскват пепелта на Джеси над улиците на града. Част от бялата пепел се посипва на купчина на парапета на покрива, откъдето малко след това е издухана от вятъра.
Оценка 6.85 / 10
„Семеен бизнес“ (1989) не може да се нарече комедия. Харизмата и специфичният актьорски подход на Конъри допринасят за тази илюзия с лековатия тон, царствения размах и дяволитата мъжественост на актьора. Резултатът е не по-различен от този в „Големия влаков обир“ (The Great Train Robbery, 1963). Разликата е в намеренията на Лумет и Патрик да покажат герои с автономна ценностна система, която влиза в контраст с доминиращите социални норми, и да повдигнат завесата към реален (или преувеличен) микро социален свят, където поведението на героите е норма, разкриваща друга страна на човешката природа.
Още един малък спойлер: Интересен момент от филма, който допълнително посочва сблъсъка на тези нормативни гледни точки, е, когато Адам запознава семейството си с приятелката си и всички, включително той, са шокирани от признанието ѝ, че тя печели пари, като проследява неизлечимо болни от рак хора, собственици на апартаменти в скъп квартал на Ню Йорк, и им прави оферти да купи апартаментите им, преди да са починали. Приятелката на Адам е объркана – защо реагират по този начин, при положение че тя спазва закона? Илейн, майката на Адам, се опитва да защити младата жена. Адам, Вито и Джеси, от друга страна, намират поведението ѝ за отвратително.