Е, щастлив съм 🙂 Сп. „Нова социална поезия“ изненадващо за мен включи в „Антология III“ откъс от кратък роман, върху който работя. Откъсът е „Глава 5: Ние сме от милицията“. Главата се занимава със събитията от романа, разиграващи се през декември 1985 г., по време на продължаващо с месеци наблюдение на криминалния контингент на територията на София, само 4 години преди падането на комунистическия режим.
„Кода Импекс“, въпросният кратък роман, се очертаваше лесна работа. След което в средата на 2021 г. спрях да пиша и потънах в поетично съзерцание на интроспективното си аз. Трудно е за вярване, но критичната точка беше описанието на двама души, танцуващи танго в съмнителен бар някъде в град Манагуа – място, което никога не съм посещавал и вероятно няма да посетя.
През изминалите месеци, в един от случаите, когато преглеждах проектите, по които работя, ме порази мисълта колко преводим на английски е романът. Ще бъде наистина кратичък, не повече от 40-50 хил. думи. Регионален е, но предразполага към припознаване. Героите, които населяват света му, притежават универсалния стремеж за щастие, присъщ на всеки човек, но все пак – достатъчно изопачен от плашещите, натрапливо просмукващите се място и време, в които живеят. В обозримото бъдеще за тях няма надежда, независимо че аз, читателят, разполагам с вътрешната информация, че неподозирано за тях нещо, което дори не могат да си представят, ще се случи само няколко години след събитията, в които те играят ролите си: краят на една епоха.
Вече почти година съм се вторачил с огромна симпатия в този кратък роман и откачения му разказвач. (И не ме карайте да започвам да говоря за него и причините му да го напише на първо място.)
Антология III (2022) е издание на сп. Нова социална поезия и съдържа в себе си много интересни автори и текстове, в случай че сте останали с впечатлението, че моят кратък откъс от роман е гвоздеят на програмата в тази книга. Потърсете я!