Петър Тушков
Един милион години ваканция
разказ
Животните излизаха едно по едно през обраслия портал на училището и нищо не можеше да ги спре. Движеха се в редица. Пръв беше носорогът, следваха го двете африкански степни слончета. Тримата преминаха в галоп, компактна група решени на всичко бегълци, символ на единомислието.
Из избуялата трева зад тях се мяркаха бързите сенки на рис, няколко чифта заешки уши, а една сърна бе спряла на напуканата алея до пропускателния пункт на пазача и с изпружен преден крак разрошваше забързано с нос опашката си. После сянката на риса или пък собствената ѝ сянка на топлия асфалт под нея я накараха да подскочи и да се затича след водачите на преселението…
[ . . . ]
Прочетете целия разказ в списание „Литературен клуб“: Един милион години ваканция [публикация, 4 май 2021]