Добавка (28 септ. 2022 г.): под този пост се появи коментар от анонимен автор. В коментара си анонимният автор с псевдоним „мнение“ и имейл за връзка niamammail@nomail.nomail даваше юридически съвет, започващ със „Засегнатия автор“ (който освен това извършваше действието), но според мен и вие не искате да прочетете останалото.
Опитвам се да се занимавам с издаване на български автори (в случая говорим за фантасти) – и в „Ерго“, и в „Сборище на трубадури“. Наел съм се да го правя, отделям пари и време, за да го направя възможно, колкото и да са минимални, ангажирам и други хора да ми ходят по ума. На снимката горе показвам едно безумие, което от три години си стои на открито, черно на бяло: български писател фантаст говори уверено за друг български писател фантаст и по контекста допускам, че третият писател фантаст, преводач и главен редактор на българско списание за фентъзи, му приглася по западному, по геймърски (възхитено? одобрително? съучастнически? солидарно?).
За който не е запознат с интригите: Сибин Майналовски е автор на издателство „Ерго“ и ревюто му се отнася до сборник на Мартин Петков, друг автор на издателство „Ерго“. И дори да си отговоря каква е причината за тази аномалия, мога единствено да гадая на какво се дължи публичната подкрепа на Александър Драганов.
Не закрилям Мартин Петков – той от години доказва, че като всеки с интереси в тази литература има достойно място в българската фантастика и може да се грижи за себе си, на свой ред се е наемал и на практика анонимно зад кулисите е помагал безвъзмездно за юридическата уредба на не едно сдружение в областта.
Не правя опити да кенсълирам Сибин Майналовски – давали са го по Последният печели, автор е на известни и харесвани сборници с разкази, голям човек е и има право да се изразява свободно.
Питам се – как в България някой все още чете българска фантастика?
Goodreads e страната на читателите. Видно е от оценката, която Сибин Майналовски е дал за книгата на Мартин Петков – умишлено занижена, свръхемоционална, лична, като се вземе предвид обективната невъзможност сборникът „Някога бяхме богове“ да е пълен с литература с толкова ниско качество. Сибин Майналовски не е харесал, никак не е харесал книгата на човек, когото се обзалагам, че също не харесва. Написаното от него е опит да унижи, омаловажи, да откаже, да нанесе поражения с финансови измерения. Каква друга причина, освен емоционалната, читателската, може да има? Че Майналовски вероятно е много неприятен, възпитаван в обор индивид? Не вярвам да е така! Може би става дума за душевно разстройство? По телевизията не дават душевноболни хора и никой не издава книгите им! В най-лекия случай е възможно да имаме случай на мъжкарско доминиране на арената на литературните способности, талант и умения? Едва ли – има и по-подли начини да се утвърдиш като талантлив писател, но този би бил един от тях. Все пак Сибин Майналовски тук е читател, а не писател с ангажимент и уважение към работата на издателя си, със задачата да напредва във, а не да си разчиства място на бунището в полето на литературата ни.
Защо казвам „лоши новини от страната на читателите“? Защото като читател, какъвто съм и аз, не бих прочел нищо повече от Сибин Майналовски – прочетох достатъчно. За други читатели, които познават по-добре Майналовски и разбират в дълбочина мотивите му, приоритет ще бъде повече да не прочетат нищо от Мартин Петков. Само от едно кратко зачитане на случайния читател в Goodreads трите имена в рамките на тази екранна снимка неволно се превръщат в достоверна визитка на целия жанр в България или най-малкото го разцепват на „добър“ и „лош“, на „фантастика, ама не като онази фантастика“.
Читатели ще приоритизират къде да похарчат 20 лева за една книга този месец, вместо за 20 лева цял месец да имат хиляди филми или видеоигри и неизбродима музика на разположение в каталозите на Disney+, Netflix, Prime Video, HBO MAX, MUBI, PlayStation, Xbox, Deezer – по дяволите, вместо, за двойно по-малко, за същите пари за два месеца да се абонират за YouTube без реклами + музикалния им апп.
Издатели с основание ще се колебаят да издават български писатели фантасти само като погледнат какъв е климатът за подобна литература в очите на българския читател.
Критици ще странят от произведенията на български писатели в този жанр или чисто и просто ще гледат силно пренебрежително на тях, без да си направят труда да се образоват в контекста на тази литература, защото с основание ще подлагат на съмнение културата им и стойността на труда им.
Писатели ще обръщат планини, ще полагат многогодишен труд, ще постигат невъзможното, за да се дистанцират от миришещата на лук и вкиснало атмосфера, в която публичният разговор между писатели се води с мнение за творбата на другия вместо чрез собствените ти творби.
Сибин има някаква предубеденост спрямо българските теми в литературата, граничеща с болестно състояние. Чел съм негови излияния срещу Николай Теллалов и други автори, използващи българска тематика, български фолклор, традиции, идеи или просто български имена. Българските мотиви в литературата му действат като звънеца на кучето на Павлов и скача тутакси да лае, щом ги срещне. За съжаление, защото той самият е кадърен писател.
Е, последното поне е добра новина – че го оценяват и според мен няма нужда да ръси из интернет бисери, за да го оценят или за да се открои като позитив на фона на негативи за конкуренцията 🙂