Follow cellfourteen@mastond.social

Един милион години ваканция на английски

Уловен всред всеобщия ентусиазъм за пробив на Западния фронт (операция, осъществена още от Иван Вазов, но кой ти брои), реших да преведа „Един милион години ваканция“ на английски. На български този разказ е включен както в „99 истории“ (през 2020) – като малко по-късно същата година излезе и в Литклуб, – така и в сборника ми с фантастични разкази „Блуграс“ (2021). Сeга сериализирах превода в Buy me a coffee (в три части, от 16 до 20 септември).

И преди съм правил опити да превеждам от български на английски или съм завършвал преводи, мои или чужди, на разкази и романи, но през последните няколко години досадата само от мисълта за подобна задача отстъпи място на малко по-различно схващане за нея.

На авторизираните преводи не се гледа с добро око. За кой се мисли преводачът, че да посяга на труда на автора? Отговорът някак си се натрапва сам.

Намирам за полезно авторът, който има желание да публикува на чуждоезични пазари, да работи самостоятелно върху преводите си за тях или директно да пише на съответния език. В случая с „Един милион години ваканция“ не въведох съществени промени, но фокусирах и подчертах детайли, които според мен са важни. И така разказът е необичайно дълъг за не-остросюжетна история (над 12 машинописни страници), но обезпокоено отбелязах, че в английската версия към този обем съм добавил още почти една машинописна страница.

Мисля, че за българските писатели вероятно има два основни пътя извън страната, без да им се налага да я напускат физически и духовно и без да попадат в едното или другото гето – на Признатите на запад и на Творците в българския писателски пантеон.

Единият е да пишат професионално на български, така че написаното от тях по естествен път да попадне в ръцете на професионални преводачи. Другият е да се възползват максимално от свободата, която им предлага възможността да работят сами върху произведенията си – лукс, който малко преводачи имат желанието или творческия ресурс да им предоставят. И двата пътя имат своите недостатъци, които няма да изброявам, но водят към един и същ резултат, добър или лош.

Изберете сами начина, по който ще се чувствате най-щастливи като писател, за времето ви като писател на този свят, предполагам?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.