Follow cellfourteen@social.petertoushkov.eu

Софийски международен панаир на книгата 2022

Разбира се, за опит за пълна предварителна картина на Панаира тази година препоръчвам Книговодителя на Христо Блажев, на чийто героизъм няма как да не се възхити човек. Книговодителят е предколедна традиция, която оцелява от години и на която може да се разчита, ако сте читател, писател, преводач или издател, и си остава верен субективен поглед към излизащото на пазара.

Моята връзка с Панаира (също така Базара и Алеята) се изчерпва с няколко инкогнито появи: пренасянето на книги в помощ на издателство „Ерго“ в началото и отнасянето им в края на събитието + няколко отскачания сутрин или вечер, за да отменя/заместя на щанда на издателството хората, работещи на него.

И тази година не беше и няма да бъде по-различно. Малко след средата на Панаира мога да споделя без разрешение няколко снимки, които направих.

Първата е на писателя Мартин Петков и Илияна Делева, писателка и поетеса. Мартин имаше необявена поява по обед, за час-два, на която раздаваше красиви картички със стихове на случайни купувачи, а Илияна редовно продава книги на издателството на всяко от тези събития:

Мартин Петков и Илияна Делева на щанда на издателство „Ерго“

Втората е предсказуема. Помните ли, че имам две издадени книги – един роман в поджанровете ърбън фентъзи / алтернативна история; и един сборник с разкази в поджанровете на научната фантастика, фентъзито, алтернативната история, социално-психологическата литература? Вижте ги само в каква добра компания са:

Сборникът „Блуграс“ и романът „Отдел „И“

Ще споделя и нещо от „Блуграс“, защото, докато си стоях една сутрин зад щанда и продавах книги в очакване да ме сменят преди обед, реших да отворя сборника и да прехвърля страниците му. Не го бях правил от почти половин година и ми се стори добра идея да огледам с ново око оформлението, за което до последно имах резерви и колебания. Ако ви се струва тщеславно, уверявам ви, че явлението писател да разгърне страниците на книга, която е написал, не е нещо нечувано. Неминуемо се случва, като се започне с първия „свеж“ поглед няколко месеца след завършването на ръкопис за преглед и редакция, и не е изключено през годините след това да има още няколко такива надничания във вече издадената книга, било за да се направи справка във връзка с работата по нов ръкопис, било за да получи писателят представа „какви ги е писал“, когато е бил млад, влюбен, опиянен, вманиачен, вдъхновен и т.н. състояния, които замъгляват преценката и му пречат да оцени обективно, към момента, колко добре или зле си е свършил работата.

Няма да ви кажа какво мисля за написаното от мен, но поне за тази книга за себе си потвърдих решението си да включа всеки един разказ и отново изпитах удоволствието от писането на много от тях, особено от „Красивата гайша“.

„Красивата гайша“, стр. 120 („Блуграс“, Ерго 2021)
„Красивата гайша“, стр. 121 („Блуграс“, Ерго 2021)
„Красивата гайша“, стр. 122 („Блуграс“, Ерго 2021)

Какво друго, какво друго…? Реших да се дистанцирам от Twitter, където стана малко неприятно след смяната на ръководството, най-вече защото ужасно започна да ме дразни да получавам нотификации всеки път, когато Илон Мъск пусне някой свой „важен“ туит. Пръв съм готов да призная, че присъствието ми в тази социална мрежа никога не е било без своите недостатъци, както и че не се имам за света вода ненапита, но магията се разваля, когато законният собственик на квартирата ти започне да си отключва когато пожелае вратата ти с ключовете си на хазяин и да ти натрапва присъствието и мнението си. Можете да ме откриете в Мастодон, където понякога се спасявах за по няколко месеца от края на 2019-а насам, но сега съм превърнал в постоянно място за микроблогинг.