Декемврийският брой на списание „Сборище на трубадури“ под моя редакция е на свобода след три месеца работа по него.
Януарският брой ще бъде под редакцията на Александър Карапанчев, който има неизмеримо по-голям опит от мен. Сашо не се хваща с лека ръка да редактира каквото и да е, така че броят е в добри ръце. В съдържанието му най-после ще включим наградените разкази от Конкурса Мелконян 2020. Ще има и други съпътстващи текстове.
Използвах последните дни, за да разпространя поетапно новината, но и за да поработя върху сайта на списанието. Темата му, която направих преди година-две, все още изпълнява добре предназначението си и хубавото ѝ е, че освен от времето не съм ограничен да въвеждам каквито и да е промени по нея.
Истории и разказвачи
Като се изключи редакционното встъпление в броя, нямах възможност да поговоря повече за авторите и разказите в него. При този обем (140 стр.) не е лесно, а и няма смисъл да се каже всичко, което съм взимал предвид при подбор, редакция и подредба. Принципът ми и при публикациите в сайта на списанието винаги е бил да се придържам към облика на издание за съвременна литература, което не обръща гръб от незнание, а разбира фантастичното.
„Фантастичното“ е подвеждаща дума; и в ушите на случайно появилите се незабавната асоциация е с „фантастика“ или „фентъзи“ – историята на живота на списанието. Която донякъде ме забавлява, защото не приемам обвързващо отношението. Фактът, разбира се, е, че през годините от съществуването му, включително и заради Конкурса Мелконян, изиграл голяма роля във формирането на „Сборище на трубадури“, около списанието гравитират немалко жанрови писатели – повече от добре дошли, източник на бунтарски и „сборищен“ дух, който винаги е от полза, за да се поставят на изпитание издръжливостта или актуалността на парадигмата за литература, погледът към нея, смисълът ѝ, резултатите от съществуването ѝ.
Приятно-дразнещо е, ако приемем оформилата се читателска аудитория на списанието през годините за „общ знаменател“, да си представим, че писатели от едната до другата пълна крайност, на „сериозната“ и „несериозната“ литература (съжалявам, но главата ми е пълна с кавички), разказват не на шега, за да задържат вниманието на тази аудитория. Битка на честта, на живот и смърт, на трубадурската чест! Това вече е телевизия, която искам да гледам.
Имена
По азбучен ред авторите в броя са Ambrose Bierce, Frank Böhmert, Александър Карапанчев, Борислава Славеева – Борея, Валентин Д. Иванов, Георги Христов, Гергана Пожарски, Елена Павлова, Елена Трендафилова, Калин М. Ненов, Мартин Петков, Милена Милева, Наталия Недялкова, Поли Муканова, Райна Маркова, Сесил Костадинова, Христо Гошев, Ценка Бакърджиева и Янчо Чолаков.
Двете илюстрации в тялото на списанието са на Милена Чолакова. А рисунката на корицата е от Jean Ignace Isidore Gérard Grandville.